В училище ни писаха оценки в бележника. И това опростяваше нещата доста. Имаш 6 - всичко е наред. Имаш 5 или по-малко – значи нещо куца.
Последствята също бяха ясни. Или награди, усмивки и одобрение или недоволство и неоодобрение от страна на мама/тати/баба/дядо.
И точно тези първи реакции на най-близките ни формираха бавно и неусетно нашата първа и дълбоко закодирана самооценка, която пък е основната съставка на нашата самоувереност като възрастни.
Защото, искаме или не, всеки от нас има ментална картина за себе си – такава лична концепция за това „що за човек съм аз“. На практика не разпознаваема на съзнателно ниво. Но тя е там до последния детайл и се образува на базата на набор от вярвания за нас самите, повечето от които се формират несъзнателно от миналият опит, и от начина по който другите са реагирали на нас, особено в детството.
И ето ни като възрастни днес, които действаме според тези скрити вярваня за нас самите.
И следователно това, което ни контролира е точно тази неосъзната ментална картина за нас самите.
И всички наши действия, чувства, поведения, дори и способности винаги са съгласувани с тази картина...ВИНАГИ!
Още по-важно е да разберем, че ние буквално не бихме могли да действаме по друг начин, въпреки съзнателните усилия и волята, които полагаме...защото не волята е отговорът тук а представата, менталната картина за нас самите.
Но...добрата новина е, че можем да я променим, преработвайки нашите вярвания, убеждения, нагласи и начин на мислене. Вдигайки и променяйки самооценката си ще увеличим значително нашата самоувереност.
А самоуверените хора се справят по-успешно във всички области на живота си, по-лесно преодоляват загубите, чувстват се свободни и независими.
Знаейки, че каквото и да се случи, ще се справим, ние можем да рискуваме, да приемаме предизвикателства и спокойно да се наслаждаваме на танца на живота.
А кой не би искал това?
Юлия
Life & Personal Development Coach
EAHAE Horse Assisted Education Trainer