Какво изобщо означава, че хората могат да бъдат токсични?
Кога имаме работа с токсичен човек?
Как да го разпознаем?
Какво да правим, когато забележим, че някой близък до нас става токсичен?
Когато сме заобиколени от по-токсични хора, как да се справим с тях?
Човекът несъмнено е социално същество. Имаме нужда от други хора, които да ни накарат да почувстваме, че животът ни е ценен и пълноценен – имаме нужда от семейство, приятели и други връзки. Понякога обаче се случва хората около нас да не ни карат да се чувстваме по-добре, а напротив.
Токсични хора - Кои точно са те?
Кой е токсичен човек? Просто казано, имаме работа с токсичен човек, когато чувстваме, че той или тя унищожава нашето самочувствие. Такъв човек често не допринася много за връзката, очаквайки много в замяна, например внимание, подкрепа или дори материална помощ.
Токсичните хора обикновено не осъзнават, че са токсични. Те могат перфектно да рационализират поведението си, което често кара другия да се чувства виновен. Токсичността на такъв човек може да се състои и в разрушаване на атмосферата в дадена среда: на работа, в семейството, сред приятели. Токсичните хора често влизат в ролята на жертва, което включва прехвърляне на отговорността за ситуацията върху всичко и всички – освен себе си.
Именно поради исканията им за внимание и подкрепа, породени от възприемането им като жертви, те обикновено реагират със силен гняв, когато не получат това внимание. Токсичните хора обикновено се характеризират с много ниска емоционална зрялост, което води до липса на разбиране за това как поведението им влияе върху цялостните взаимоотношения с другите хора и следователно не забелязват вредата, която причиняват на другите.
Как да разпознаем токсичния човек?
Как да разпознаем токсичните хора, ако първоначално обикновено не забелязваме тяхната токсичност? Когато токсичен човек се почувства „по-уверен“ във връзка с нас, започват да се появяват първите сигнали за токсичност, които можем да разпознаем в някои от поведението и нагласите на този човек. И така, какви са характеристиките на токсичните хора?
Токсичните хора често използват манипулация и лъжи като средство за постигане на целите си. Такива манипулации могат да включват, например, прекомерно рационализиране или каране на другия човек да се чувства виновен.
Често са егоцентрични и зависими. Фокусират се твърде много върху себе си, защото се интересуват повече от собственото си благо, отколкото от доброто на другите - понякога дори на хора, които са важни за тях.
Обикновено имат ниско самочувствие и себеоценка, което води до ролята им на жертва и ниска емоционална зрялост. Те се опитват да компенсират ниското си самочувствие за сметка на други хора, което обикновено не осъзнават.
Те използват много прекалено развити защитни механизми, като:
отричане (не виждат вина в себе си, а само в околните),
проекция (приписват си собствени недостатъци и недостатъци пред другите, подценяване на самочувствието им),
самохвалство (прекомерно хвалят себе си, като по този начин се опитват да отвлекат вниманието от собствените си недостатъци и недостатъци)
обезценяване (умишлено понижават постиженията на хората около тях, защото ги карат да се чувстват по-лошо).
Имаме субективно усещане, че връзката ни с този човек има негативно влияние върху нас. Може да почувстваме, например, че такъв човек не допринася много за връзката, но очаква много, или може да почувстваме, че самочувствието ни е понижено, когато сме в контакт с такъв човек, и да бъдем в неговата компания причинява нашите настроението да се понижи.
Токсичните хора често нарушават нашите граници, защото нямат значение за тях. Такъв човек може например да ни притиска, въпреки че явно сме отказали, или да изисква внимание, въпреки че сме заети с нещо важно и спешно. Токсичните хора на работа могат да ни отвлекат от нашите отговорности да се справим с техния проблем.
Те не могат истински да се радват на успехите и щастието на другите хора, защото се чувстват подценени.Те често трябва да са прави и не могат да признаят, че грешат.
Токсичният човек често не взема под внимание нашите емоции, което може да ги накара да изглеждат студени и отдалечени. Ако чувства, че е най-важната в даден момент, може да не обръща внимание на нашите думи, граници, както и на чувства и емоции (включително плач).
Сред всички тези поведения можем да забележим една обща точка, която е отговорна за по-голямата част от токсичното поведение - това е ниското самочувствие на токсичния човек. Той ще се опита да ги компенсира за сметка на други хора около него, независимо от вредата, която причинява в процеса.
Токсичен приятел
Токсичният приятел наистина ли е истински приятел? Това е труден въпрос, на който винаги си струва да отговорите според съвестта си. Приятелството с токсичен човек не е „най-лесната“ връзка и със сигурност не е „най-здравата“ връзка.
Приятелството с токсична личност може да бъде изключително трудно в дългосрочен план, тъй като токсичните хора в приятелски отношения често губят границите си и влизат в ролята на жертва, което може да бъде изключително натоварващо в тяхното поведение. Един от ефектите е, че такива връзки са едностранчиви – токсичният човек ще очаква внимание и подкрепа, без да дава същото в замяна, което рано или късно ще започне да води до влошаване на връзката. Понякога се случва също така, че когато разкажем на такъв приятел своите тайни или поискаме нещо, той бързо ще злоупотреби с това доверие, което само ще увеличи напрежението в отношенията.
Това естествено има много негативно въздействие върху нашето самочувствие, което ни кара да се чувстваме зле, когато прекарваме време с такъв човек - или дори само при мисълта за среща с него. Това е важен сигнал, който може да ни информира, че дадена връзка е токсична. Ако токсичен приятел ни кара да се чувстваме виновни, тъжни и ядосани, вместо да повдигне духа ни и да извлече радост от нас, струва си да помислим дали тази връзка си струва да я наречем приятелство.
Токсичност в една връзка
Токсичната връзка е особено трудна връзка, защото дори когато чувстваме, че е токсична връзка, ни е трудно да я прекратим. Това е така, защото любовта е емоция, която е силно свързана с привързаността. Ето защо токсичните хора във връзките често разрушават самочувствието ни и ни е много трудно да се дистанцираме от тях.
Тъй като токсичният партньор обикновено играе ролята на жертва, той или тя бавно и щателно ще унищожи нашето самочувствие. Тогава естествената последица е огромно психическо страдание. От една страна, бихме искали да прекратим тази връзка, но от друга, ние „тихо“ вярваме, че може би партньорът ни ще започне да се отнася по-добре към нас. В действителност обаче това е илюзорна рационализация, водена от любовта.
За съжаление обикновено само се влошава. Напрежението и неразрешените конфликти ескалират, което прави връзката все по-токсична. Когато взаимните недоволства един към друг не са изразени и приети по здравословен начин от другата страна, става почти невъзможно да се разрешат конфликтите в дългосрочен план.
Токсичност в семейството
Токсичността в семейните отношения, особено в много близки отношения, като отношенията родител-дете, е изключително болезнена, защото тази връзка е придружена от много силна любов и следователно привързаност. Ето защо токсичните хора в семейството унищожават изключително силно нашето самочувствие и самочувствие.
При токсичния родител това може да включва прекомерен контрол върху детето, критикуване, омаловажаване на интересите му, незачитане на чувствата и емоциите му, както и агресия – вербална и физическа. Такъв родител не осъзнава, че поведението, което той или тя вярва, че има положително намерение, всъщност е изключително вредно за детето му.
Такава токсичност, ако продължи много години, може да има безброй последствия в живота на възрастен. Най-лошото е, че той развива много вредни модели на взаимоотношения, които повтаря в живота си на зряла възраст, което прави създаването на здрави взаимоотношения с други хора предизвикателство за него.
Има поговорка в психологията, че „ние оформяме всяка връзка, която имаме с родителите си като деца“. Има много истина в тази поговорка. Такъв човек може също така да развие много вредни защитни механизми и навици (включително зависимости), които допълнително ще понижат самочувствието му в зряла възраст.
Токсичността на детето обаче може да се прояви в много поведения, за които детето не подозира. Ако детето не се е научило да изразява гнева си по здравословен начин, има голяма вероятност то да го изрази към родителите си. Токсичността на дете или тийнейджър също може да е предвестник на някои по-сериозни проблеми, за които той или тя не казва на родителите си. Например, детето може да изрази гняв у дома, защото се чувства неприето сред връстниците си или се бори с проблем, за който се срамува да говори. Струва си да го имаме предвид, преди да обвиним детето си в токсичност, което всъщност понижава още повече настроението и самочувствието му.
Как да се справим с токсичен човек?
На първо място, в отношенията с всеки токсичен човек най-важното е да се поставят граници. Струва си да запомните, че никой няма право да понижава нашето самочувствие и нечии защитни механизми, модели на взаимоотношения или вярвания не трябва да бъдат разрешение за разрушаване на нашата психика.
Поставянето на граници включва развиване на увереност, която не всеки може да си позволи, но това е умение, което означава, че можем да го научим и определено си струва да го правим, за да можем да защитаваме границите си по ясен и решителен начин. За съжаление, токсичните хора обикновено прекрачват нашите граници, защото ние го позволяваме. Следователно може да ни бъде полезно да променим отношението си, за да повлияем на поведението на токсичните хора.
След това си струва да обясним на другия как неговото поведение ни засяга и какво ни причинява, след което да го информираме, че не сме съгласни с подобно отношение. Добър начин да се научите на асертивност е да научите посланието Аз.
Ако токсичният човек има достатъчно зрялост и проницателност в себе си, има голяма вероятност той да обмисли поведението си, защото може да използва определени модели несъзнателно. Ако той реагира с гняв, това вероятно е по лични причини - в края на краищата, досега той може да е злоупотребявал с нашите граници, от които е извличал някаква стойност, така че когато ние поставяме тези граници, той се чувства нападната.
Отрязване или борба? – Какво да правим в токсична връзка?
Това е дилема, пред която е изправен всеки човек, попаднал в токсична връзка. Въпреки че няма ясен отговор на този въпрос, тук ще изложа моята гледна точка.
Смятам, че абсолютният приоритет е да използваме асертивност, защото никой няма право да прекрачва нашите граници и в резултат на това да унищожава самочувствието ни. Няма значение дали говорим за човек, който е член на нашето семейство и лъже по важни за нас въпроси, или за колега от работа, който постоянно идва при нас, за да клюкарства за другите. Мисля, че всяка връзка изисква индивидуално разглеждане дали е връзка, която си струва да бъде продължена. Струва си да се запитате: „Тази връзка кара ли ме да се чувствам по-добре? Този човек прави ли ме по-добър? Чувствам ли се в безопасност в тази връзка и получавам ли някаква стойност от нея? Ако отговорът на някой от тези въпроси е не, може би си струва да вземем конкретни решения, които ще ни позволят да поставим собственото си добро над тази връзка.
Също така вярвам, че си струва да поговорим с токсичен човек за поведението му, преди да решим да прекратим връзката. Много от нас не са наясно с механизмите, които използваме, и помагането на токсичен човек да ги разпознае вероятно няма да причини повече вреда, отколкото в момента. Но ако този човек реагира с гняв и въпреки упоритите ни опити все още не вижда дори грам вина в отношението си, смятам, че не си струва да продължаваме такава връзка. Нашето самочувствие и доверие не са достойни за хора, които злоупотребяват с тях.
Ситуацията става малко по-сложна в случай на членове на семейството, от които може да не успеем да се дистанцираме напълно, въпреки тяхната изключителна токсичност. И всъщност не е нужно да се откъсваме напълно. Ако въпреки напрегнатите разговори и опитите да повишим осъзнаването си, другата страна все още е заседнала в собствените си токсични вярвания и нагласи, може би си струва поне да ограничим тази връзка. Ако трябва да се чувстваме зле, че се изолираме напълно от, например, нашия родител, ограничаването на контакта изглежда разумен компромис между прекратяването на връзката и нейното продължаване. Противно на външния вид, подобен ограничаващ контакт може дори да има положително въздействие върху връзката, тъй като и двете страни ще спечелят време да си липсват и да мислят за определени проблеми, свързани с тяхното поведение и самата връзка.
Въпреки това, ако решим да прекратим една връзка, трябва да се откъснем от токсичните хора напълно. Не си струва да се опитвате да „преминете“, например, от връзка към приятелство, ако връзката е пълна с вредно поведение. Опитът да бъдем приятели с такъв човек почти сигурно също няма да завърши добре за нас.
За да обобщя отговора на въпроса „отрежете се или се борете?“, смятам, че нашето самочувствие винаги трябва да е на първо място. Никоя връзка не е еквивалентна на това да бъдете „обречени“ на токсичен човек до края на живота си. Напускането на токсичните хора понякога става необходимо, за да се погрижим за психичното си здраве, а за тях, противно на външния вид, се превръща във възможност да забележат собствените си вредни модели. Ние сме единственият човек, с когото трябва да имаме възможно най-добрата връзка, а здравата връзка със себе си винаги трябва да е на първо място.
Как да избегнете и вие да бъдете токсичен човек?
Токсичен ли съм? Не е лесно да си отговорите честно на този въпрос. Вярвам, че всеки от нас понякога се държи по повече или по-малко токсичен начин, което за един зрял и ориентиран към развитието човек може да бъде добра индикация върху кои области от личността му си струва да се съсредоточи. Важно е обаче тази токсичност да не е модел, който рутинно прилагаме към други хора. Мисля, че никой психически здрав човек не би искал околните да го възприемат като котва, която пада и повлича със себе си хората около себе си.
Затова си струва да обърнете внимание на поведението си, особено при трудни емоции – като гняв, тъга, вина, страх или в резултат на силен стрес.
Това е моментът, когато нашите токсични защитни механизми са склонни да излязат на повърхността и следователно, когато сме изложени на най-голям риск от токсично поведение.
Затова е важно постоянно да се вглеждаме в себе си и да виждаме реакциите на другите хора към нашето поведение. Мисля, че нищо не ни пречи да попитаме директно някой от нашите близки дали смята някое от нашите поведения за токсично.
Мисля, че от такъв разговор можем да научим много ценна информация за себе си, която ще ни помогне да разберем дали се държим токсично и в същото време да научим подробности за това как ни възприемат другите.