Проблемите са раждат от лиспа или неправилна комуникация между хората. Винаги. Винаги. Винаги.
Да общуваш с другите е в основата на живота ни от както се раждаме. Общуването и умението за него е „ключът“ за успехите ни във всичките области - работа, семейство, приятели, институции. Говорим постоянно, много и с различни хора. Така споделяме себе си, нуждите си, очаквания, планове. Проблемът идва от факта, че правим го (в повечето случаи) неразборно, неосмилено, неосъзнато и без да се замислим, че „казана дума – хвърлен камък“.
Днес споделям 10-те правила за здравословна и градивна комуникация с другите. Най-полезни особенно в ситуации на трудни разговори, конфликти или „преговори“ с другите за постигане на нуждите си.
1. Говори за чувствата си.
Говоренето за чувства и текущи емоции е една от основите на здравословното общуване, което води до изграждане на силни, дълбоки взаимоотношения. Когато говориш за това, което чувстваш в момента, насочваш вниманието на събеседника към твоите субективни усещания, на които имаш пълно право. Емоциите ти са неоспорими. Когато предизвикваш емоция у някого, това определено стимулира въображението му повече от взаимните обвинения, осъждения или говоренето за конкретно поведение.
Много ефективен начин да говорите за чувствата си е „Аз” съобщение, в което насочваш вниманието на събеседника към собствените си чувства и нужди, вместо да се фокусираш върху него. (пост "Градивен Спор?")
Освен това, говоренето за чувства, например „Сега се чувствам тъжен“ или „Чувствах се наранен“, насочва вниманието на събеседника към ефекта, който може да е причинил, без да го съди или обвинява. Това изгражда мост, който води до взаимно разбиране.
2. Говори за поведението, а не за човека.
Говоренето за поведение вместо за конкретен човек е вид дистанциране на информацията. Вместо да кажеш „Ти си ужасен“, което е много осъдително и критично изказване, много по-добре е да кажеш „Поведението ти ме обиди“. Говори за ефектите от поведението, а не за конкретния човек. По този начин изтъкваш на събеседника си как поведението му ти е повлияло и какво е постигнал с него. По този начин му помагате да обърне внимание на ефектите от поведението си. Когато казваш, че конкретен човек е „някакъв“, не правиш нищо за поведението му. Именно оценката, критиката и осъждането са разрушителни за връзката. Определено е по-добре да посочиш поведение, за което другият може да помисли и след това, ако има достатъчно желание да го промени, да го коригира. Това е още една стъпка, която изгражда, а не изгаря мостове между хората.
3. Мисли за ползите от разговора.
Обикновено, когато общуваме помежду си, не осъзнаваме защо всъщност го правим. Често се случва да изпитваме нужда да „изговорим“ или „просто“ да разгледаме определени въпроси по време на разговор. Опитай се да помислиш за ползите, до които ще доведе тази конкретна размяна. Това само по себе си променя смисъла на мислене, защото по време на конфликта, когато знаш, че ползата от разговора е неговото разрешаване, не се опитваш да го разпалиш допълнително. Това е важен момент, който много често се пропуска в принципите на здравословното общуване, особено в конфликтни ситуации.
4. Не мисли за мотивите, фокусирай се върху информацията.
Не се опитвай да отгатнеш какво е имал предвид човекът, когато е говорил. Определено е по-добре просто да я попиташ. Когато прекарваш изявленията на други хора през твоите вярвания, можеш да оцветиш думите на другия човек по начин, който не е непременно съвместим с неговата цел. Фокусирай се върху информацията, а не върху мотивите. Нямаш достъп до мотивите на друг човек, но имаш достъп до информацията, която той или тя току-що ви е дал. Ако нещо не ти е ясно, поискай разяснение. Никога не приемай, че знаеш какво има предвид другият човек, защото никога не го знаеш.
5. Вземи под внимание последствията от изявленията си.
Когато си емоционален, може да кажеш много неприятни думи, което естествено води до нежелани емоции. Но колко често се замисляш за последствията от твоите изказвания ежедневно, не само по време на конфликт?
Може да нараняваш, съдиш, критикуваш, обиждаш – не само в изблиците на силни емоции. Думите имат огромна сила. Те могат да нараняват и лекуват. Те са в основата на нашата комуникация, така че трябва да бъдат подбрани и обмислени разумно. Никога не се опитвай да предизвикаш неприятни емоции у някого чрез думи. Опитай се да си сигутен, че твоите думи изграждат, а не изгарят, междуличностни връзки. Вземи под внимание последствията от изказванията си, защото дори и без да искаш, може да предизвикаш реакция, която да причини болка на някого. Опитай се да се поставиш на мястото на другия човек – Как бих се почувствал, ако чуя тези думи? Какви емоции биха предизвикали в мен? Постави се на мястото на отсрещната страна и ще ти бъде по-лесно да бъдеш разбиращ, открит и смирен по отношение на избраните от теб думи. Не забравяй, че в тях има голяма сила.
6. Споделяй информация, не давай съвети.
Когато даваш съвет на някого, рядко или никога нямаш лоши намерения. Ти искаш най-доброто за другия човек, затова споделяш опита си с надеждата, че ще бъде ценен за него. Зад съветването обаче стои проблем. Когато съветваш друг човек какво да прави, ти му отнемаш възможността да определи кой начин на действие е най-добър за него. Отнемаш му избора. Само защото нещо се е оказало ефективно и правилно за теб, не означава, че ще бъде същото и за другите.
Всеки от нас живее в специфични условия, всеки от нас има различни ценности и приоритети, различен опит, знания, умения и не всички ще успеем по един и същи начин. Затова споделяй информация, която е неутрална и обективна, и не давай конкретни съвети или насоки, освен ако другата страна изрично не поиска това. Опитай се да подчертаеш, че ако нещо работи за теб, не е задължително да работи за някой друг. Така че предоставяй информация, но винаги оставяй избора и решението на другата страна, защото тя има същото право на това, както ти си имал - право на своите решения.
7. Фокусирай се върху наблюденията си.
Прозренията включват това, което забелязваш за поведението и емоциите на другия човек. Това е твоята обратна връзка за този човек, за да може той да види как се възприема от хората около него. Наблюденията несъмнено са добър начин за предаване на информация, при условие че са предадени в съответствие с горните принципи, т.е. без оценка, критика и преценка. Наблюдението трябва да бъде твоето заключение за това, което виждаш или чуваш. Опитай се също да помислиш за целта на разговора (точка № 3), все пак другата страна трябва да има нещо общо с тази информация. Така че помисли как най-добре да предадеш свотие наблюдения, така че те да бъдат възможно най-полезни за отсрещната страна.
8. Описвай, не съди/оценявай.
Каква е разликата между описание и оценка? Оценката е осъдителна и следователно филтрирана през твоята собствена система от ценности и вярвания. Оценката автоматично те поставя като човек „над“ събеседника (защото често сме оценявани от родители или учители, т.е. хора, които ни свързват със статус, по-висок от сегашния), което не е добре за връзката. Никой не иска да бъде смирен ученик на своя партньор, който съди и критикува нашето поведение. По-скоро искаме партньорски отношения, в които отсрещната страна ни помага да обръщаме внимание на възможните грешки в комуникацията на другия. И точно това е описанието.
Описанието на поведението е възможно най-обективно, информирайки другия за това, което той или тя прави. В описанието не съдиш и не показваш емоции, така че не филтрираш информация през твоите субективни мнения и вярвания. Даваш на човека обратна връзка какво прави и как се държи според нашите наблюдения.
9. Не се връщай в миналото, говори за настоящата ситуация.
Укорът е огромна и според мен изключително често срещана грешка в комуникацията. Връщането към миналото поведение на човека е изключително вредно за него, защото по този начин показваме липса на прошка. Чешем рани, които може би са зараснали отдавна. Даже ще стигна дотам да кажа, че нямаме право на това. Всяка тема, която е окончателно затворена, трябва да остане такава, защото миналото го няма и постоянното размишляване върху него няма истинска цел, освен да покаже собствено превъзходство, което, разбира се, е изключително разрушително за връзката.
Ако обсъждаш тема, винаги се опитвай да я приключиш, за да не се спирате на стари рани и белези, защото в нея няма нищо градивно за връзката. Предполагам, че държиш толкова, колкото на другия човек, на близки, взаимни отношения, основани на доверие, близост и подкрепа, и връщането към миналото просто не служи за тази цел. Затова затвори всяка тема в един разговор (за предпочитане спокойно, без емоции) и се договори с другата страна, че няма да се връщате към нея отново. Това показва, че се фокусирате върху това, което ще бъде, а не върху това, което е било.
10. Помни за нуждите и на двете страни.
Не забравяй, че една връзка се състои от двама души. Ти имаш свои собствени нужди, които се опитваш да задоволиш, но другият също ги има и има същото право да ги задоволи като теб. Ако някой иска да говорите за нещо важно, направи го. Ако някой трябва да се помири, защото се чувства виновен, прости му. Ако другата страна покаже, че ги е грижа, приеми ангажимента му. Не забравяй, че доброто, показано на другите, се връща – и в този случай то се връща под формата на здрави и близки отношения.