Колко от нас обичат промените?
Истината е, че малко от нас ги обичат.
Така сме устроени.
Нo те се случват и най-често в най-малко очакван от нас момент.
И идват „от вън“.
И ги чувстваме и виждаме, като нещо наложено.
Появява се напрегнатост и усещане за липса на контрол.
Но какво би се случило ако погледнем на промяната не „от вън“ а „от вътре на вън“?
Изненадващо но... ще придобием възможност са развитие. За да се случи това, ключът е в търсенето на възможности във самата промяна и в съзнателеният ни избор на поведението и подхода към нея.
Ето и стъпки, които ще ни помогнат...
Стъпка 1 – ПРИЕМАНЕ НА ФАКТА на промяната.
Без това, ще има съпротива. И ще се питаме ЗАЩО НЕ МЕН?
А този въпрос не води до справяне а до задънена улица пълна със съмнения, чувство за вина, потиснатост, самообвинения ... и какво ли не още.
А самото приемане на факта, че това съществува отваря пътя към
Стъпка 2 – размисъл въру това КАКВО МИ СЕ КАЗВА С ТОВА?
С този въпрос и подход ние НАСОЧВАМЕ СЕБЕ СИ КЪМ Размисъл в друга посока: ТЪРСИМ СКРИТИТЕ ПОСЛАНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ, които ни носи новата ситуация (промяната).
Стъпка 3 – отговор на въпроса КАК РЕШАВАМ ДА МИНА ПРЕЗ ПРОМЯНАТА И КАКВО ИЗБИРАМ ТЯ ДА МИ ДОНЕСЕ.
В целият процес е важно да приложим управление на мисли си.
Важно е, защото Естествена ни мислова реакция е да пазим Зона на комфорта си.
Мислите ни теглят към познато, не искат промени, егото търси само това, което знае.
Нека да се понаблюдаваме....
Дали мислим за това, което ГУБИМ при промяната?
или
Дали мислим за това, КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ при промяната?
Ако успеем да насочим мислите си към второто, ще успеем да извлечем всичко, което е най-полезно за нас...
И така тази нежелана и наложена „от вън” промяна ще се превърне във възможност за градивен „от вътре на вън“ вече НАШ подход и избор.
Поздрави,
Юлия