Всички знаем, че не може да спрем събитията случващи се в живота ни.
Но дали осъзнаваме, че начинът по който ги интерпретираме има огромно вляние върху нашата собствена самооценка? И дали осъзнаваме, че начинът по който си говорим/мислим - вътрешно (в 90% неосъзнато) има огромно значение за това как се чустваме със самите себе си, а това също определя нашето ниво на самооценка?
Хм....май си заслужава да обърнем внимание на това как реагираме и какво мислим.
.
Защото ние имаме ИЗБОР. И не само как да реагираме на събитията но и с какви думи да ги описваме пред другите и пред нас самите.
Затова да се вслушаме в гласа-мислите си....И как звучи той? Негативно? Подценяващо? Kритикуващо? Или градивно и положително?
Нека да обърнем съзнателно вниманието си върху това какъв език използваме в ежедневието си. Ползваме ли сегашно време? Често ли ползваме израза „ ще опитам“ вместо „ ще направя“? И колко често казваме какво искаме а не какво НЕ искаме?
Простата смяна на едно изречение от „Ще се опитам да го направя днес“ на „Ще го направя днес“ променя начинът по който се чустваме...Пробвайте.
Самооценката е фундаментална за нашето съществуване. Тя определя как мислим за себе си и доколко се ценим. Положителна, тя обогатява живота ни, кара да се чустваме добре в кожата си, уверени и готови да постигаме целите си. Освен това имаме енергия да поемаме нови предизвикателства без страх. Положителна самооценка ни дава увереност и позволява да разширяваме личната си зона на комфорта, а това води до усещане на пълноценен и вълнуващ живот.
И така нека да спрем да храним този тихия враг във нас. Ниската ни самооценка.
Защото, както е казано в една притча – вътре в нас има двама вълци – един добър и един лош...
Ще живее и царува този който храним.
Изборът е Наш!
Comments