Страх от раждане на... собствен живот.

„Прави каквото искаш.. това си е твой живот“!

Колко често сте чували това?

Казано (най-често) с нотка на гняв, упрек или безпомощност, като отговор на отказ от наша страна да направим каквото се иска или очаква от нас.

„Това си твой живот“...да така е.

Мой си е.

Принадлежи ми.

В мои ръце е.

Факт.

Тогава каква е причината, че често този мой живот всъщност не е МОЙ?

Уж е мой, но в него не се случват неща които аз искам, не съм обкръжен с хора които ме подкрепят, разбират, не правя това което ме кара да усещам „смисъл“, не действам смело и с размах, няма усещане за удовлетворение и радост?

Това си е Мой живот....да, но:

• Какво всъщност означава това за мен?

• Какво следва от "имането" на живот?

• Какво правя съзнателно и смело за да стане той наистина мой?

• Действам ли според това което в важно за мен?

• Знам ли всъщност какво е важно за мен?

• От какво имам нужда (и не говорим тук за кола или апартамент)?

• Какво искам?

• Какво харесвам?

• Доколко следвам очакваня на другите?

• До колко знам КОЙ СЪМ? И кого се страхувам да покажа, споделя със света? Кого крия и защо?

• Какво ще стане ако се покажа на света и създам МОЙ живот?

Ще ме отхвърят ли?

Ще ме осмеят ли?

Ще ме разберат ли?

Страхуваме се да родим и отгледаме с любов СОБСТВЕН Живот.

Но НЕ СЕ страхуваме да живеем нещастни ЧУЖД.

Това си е твой живот. Така е.

Но дали?